16. И отговориха людете и рекоха: Да не бъде да оставим Господа за да се поклоним на други богове!
17. Защото Господ е Бог наш; той възведе нас и отците ни из Египетската земя, от дома на рабството, и той направи пред нас големите онези знамения, и упази ни във всичкия път който пътувахме, и между всичките народи през които преминахме.
18. И изгони Господ от лицето ни всичките народи, и Аморейците които живееха в таз земя. И ние ще служим Господу; защото той е Бог наш.
19. И рече Исус на людете: Не ще можете служите Господу; защото Той е Бог пресвет, Бог ревнив е, не ще да прости престъпленията и греховете ви.
20. Защото когато оставите Господа и се поклоните на чуждите богове, тогаз ще се обърне и ще ви стори зло, и ще ви изтреби подир доброто което ви е сторил.
21. И рекоха людете Исусу: Не, но Господу ще служим.
22. И рече Исус на людете: Вие сте свидетели за себе си че вие избрахте за себе си Господа да му служите. И те рекоха: Свидетели сме.
23. Сега прочее отхвърлете чуждите богове които са всред вас, и преклонете сърдцето си към Господа Бога Израилева.
24. И рекоха людете Исусу: На Господа Бога нашего ще служим, и неговия глас ще слушаме.
25. И направи Исус завет с людете в онзи ден, и тури им закон и съд в Сихем.
26. И написа Исус тези думи в книгата на Божия закон; и взе голям камик та го постави там под теревинта който е близу при светилището Господне.