12. А Манасиевите синове не могоха да изгонят жителите на тези градове; но Ханаанците упорствуваха да живеят в оназ земя.
13. Но като се укрепиха Израилевите синове туриха Ханаанците под данък, но съвсем не ги изгониха.
14. И говориха Йосифовите синове на Исуса и рекоха: Защо ни даде ти едно само жребие и един дял да наследим, като сме много люде, както ни благослови Господ досега?
15. А Исус им рече: Ако сте много люде, възлезте на дъбравата и изсечете една страна от нея за себе си в земята на Ферезейците и на Рафаимите, понеже е тясна за вас гората Ефрем.
16. И рекоха Йосифовите синове: Не ще се падне нам тая гора; и всичките Ханаанци които живеят в земята на дола имат железни колесници, и онези, които са в Ветсан и в паланките му, и онези които са в дола Иезраел.
17. И говори Исус на Йосифовия дом, на Ефрема и на Манасия, и рече: Вие сте много люде, и имате голяма сила; вие не ще да имате само едно жребие;
18. но гората ще бъде ваша, понеже е дъбрава, и ще я изсечете; и до краищата си ще бъде ваша, понеже ще изпъдите Ханаанците, ако и да имат железни колесници и да са силни.