5. И разгледах, и нямаше кой да помага; И се зачудих че нямаше кой да подпира; За то мишцата ми подействува спасение в мене; И яростта ми, тя ме подпре.
6. И стъпках народите в гнева си, И опих ги с яростта си, И сведох кръвта им в земята.
7. Ще помена милосердията Господни, Хваленията Господни, По всичко що ни е Господ направил, И големата благост към Израилевия дом Която показа тям според щедротите си, И според множеството на своята милост.
8. Защото рече: Наистина люде мои са те, чада които не ще бъдат лъжливи; И стана им Спасител.
9. Във всичките им скърби скърбеше, И ангелът на присътствието му ги избави; С любовта си и с милосердието си той ги изкупи, И дигна ги, и носи ги във всичките древни дни.
10. Но те не се покориха, и оскърбиха светия негов Дух; За то се обърна та им стана неприятел, И сам ратува против тях.
11. Тогаз поменаха прежните дни, Моисея и людете му: Де е онзи който ги възведе от морето С пастиря на паството си? – Де, който положи светия свой Дух всред тях? –
12. Който с десницата на Моисея води ги Със славната си мишца? – Който разцепи водата пред тях За да си направи вечно име? –
13. Който ги води през бездната Като кон през пустинята, без да се препънат?
14. Като добитък който слазя в дола, Духът Господен ги упокои: Така си водил людете си За да си направиш славно име.
15. Погледни от небето, И виж от жилището на светинята си и на славата си: Де е ревността ти и силата ти, Множеството на милостта ти и на твоите към мене щедроти? Възпряха ли се?
16. Наистина ти си Отец наш, Ако Авраам и да ни не знае И Израил да ни не познава: Ти, Господи, си Отец наш, Изкупител наш: от века е твоето име.