1. В летото в което умря цар Озия видях Господа че седеше на престол висок и превъзнесен, и възкрилието му изпълни храма.
2. Над него стоеха серафими, от които всеки имаше по шест крила: с двете покриваше лицето си, и с двете покриваше нозете си, и с двете летеше.
3. И викаха един към друг и думаха: - Свет, свет, свет Господ Саваот Всичката земя е пълна със славата му.
4. И основанията на праговете се поклатиха от гласа на тогова що викаше, и домът се напълни с дим.
5. Тогаз рекох: Горко ми! защото загинах; понеже съм человек с нечисти устни, и живея между люде с нечисти устни, понеже очите ми видеха Царя, Господа Саваота.
6. Тогаз долетя при мене един от серафимите, и имаше в ръката си разпален въглен който бе взел с клещи от олтаря.
7. И допря го до устата ми, и рече: Ето, това се допря до устните ти; и беззаконието ти се отне, и грехът ти се очисти.