11. И от кого си се устрашила или убояла да та излъжеш И да ме не поменеш, Нито да ме туриш в сърдцето си? Не е ли защото аз млъкнах, и даже от много време Ти се не убоя от мене?
12. Аз ще известя правдата ти, и делата ти, Които не ще да те ползуват.
13. Когато викнеш, нека те отърват онези които си събрала; Но ветърът ще отнесе всички тях: Едно подухване ще ги вземе; А който уповава на мене ще наследи земята, И ще придобие светата моя гора.
14. И ще рече: Възвишете, възвишете, пригответе пътя, Отмахнете препъванията от пътя на моите люде.
15. Защото така говори Всевишний и Превъзнесений, Който живее във вечността, на когото името е Светий: Аз обитавам на високо и свето место, Още със съкрушения в сърдце и смирения духом, За да оживявам духа на смирените, И да оживявам сърдцето на съкрушените,
16. Защото не ще бъда вечно в съдба, Нито ще бъда всекога гневен; Понеже тогаз биха премрели пред мене Духът и душите които съм направил.
17. Заради беззаконието на лакомството му се разгневих И го поразих: отвърнах лицето си и се разгневих; Но той последва упорно пътя на сърдцето си.