1. Праведният загинва, и никой не туря на сърдце; И благочестивите человеци се вземат от земята, без да разумева некой че праведният се взема преди злото.
2. Ще влезе в мир: Които ходят в правостта си Ще си починат на леглото си.
3. А вие, синове на гледачка, Семе на прелюбодей и на блудница, приближете се тук.
4. Над кого се забавяте? против кого сте разширили уста и сте изплевили език? Не сте ли чада на престъпление, семе на лъжа,
5. Разжигаеми към идолите Под всяко зелено дърво, Колите чадата в дебрите, Под разселините на канарите?
6. Делът ти е между камичетата на потоците: Те са, те ти са наследие, И тям си излела възлияния, Принесла си хлебно приношение: С това ще мога ли да се утешя?
7. На висока и възвишена гора си турила леглото си, И там си възлезла да принесеш жъртва.
8. И зад дверите и дверостълпите поставила си помена си; Защото си се открила другиму освен мене, И си възлезла: разширила си леглото си, и съгласила си се с тях: Възлюбила си техното легло: Избрала си место за него.