8. Защото като дреха ще ги пояде молец, И като вълна ще ги пояде червей; Но правдата ми ще пребъде във век, И спасението ми в родове на родове.
9. Събуди се, събуди се, облечи се със сила, мишцо Господня! Стани както в древните дни, във ветхите родове! Не си ли ти която си съсекла Раав, И смъртно ранила ламята?
10. Не си ли ти която си изсушила морето, Водите на голямата бездна? Която си направила морските дълбочини Път за прехождане на избавените?
11. И изкупените Господни ще се върнат, И ще дойдат с възклицание в Сион; И вечно веселие ще бъде на главата им: Радост и веселие ще придобият, И скърбта и въздиханието ще побегнат.
12. Аз, аз съм който ви утешавам: Кой си ти та се боиш от смъртен человек, И от человечески син който ще стане като трева;
13. И си забравил Господа който те създаде, Който разпростре небесата, и основа земята; И боиш се непрестанно всеки ден От лютостта на притеснителя, Като че бе готов да изтреби? И де е сега лютостта на притеснителя?
14. Вързаният скоро ще се развърже, И няма да умре в рова Нито ще се лиши от хлеба си;
15. Защото аз съм Господ Бог твой Който запрещавам на морето когато шумят вълните му: Господ Саваот името ми.
16. И турих словата си в устата ти, И те покрих в сянката на ръката си, За да утвърдя небесата, и основа земята, И да река на Сиона: Ти си народ мой.
17. Събуди се, събуди се, стани, дъщи на Ерусалим, Ти която си пила от ръката на Господа чашата на яростта му: Пила си, и изпразднила си и самото дрождие На чашата на омайването.
18. От всичките синове които е родила Няма кой да я води; Нито има, от всичките синове които е изхранила, Който да я държи за ръка.
19. Двете тези беди дойдоха върх тебе. Кой ще те пожали? – Гибел и изтребление, и глад и нож: С що да те утеша?