10. Няма да огладнеят нито ще ожеднеят: Не ще ги удари нито пек ни слънце; Защото който ги помилва ще ги поведе, И при водни източници ще ги приведе.
11. И ще направя всичките си гори пътища; И друмовете ми ще се въздигнат.
12. Ето, едни ще дойдат от далеч, И, ето, едни от север и от запад, И едни от Синимската земя.
13. Веселете се, небеса, и радвай се земльо: Извикайте с радостен глас, гори; Защото Господ утеши людете си, И помилва оскърбените си.
14. Но Сион рече: Господ ме остави, И Господ мой ме забрави.
15. Може ли жена да забрави сучещето си дете Та да не помилва чадото на утробата си? Но те ако и да забравят, Аз обаче няма да те забравя.
16. Ето, на дланите си те начертах: Твоите стени са всякога пред мене.
17. чадата ти ще дойдат на бързо; А разорителите ти и запустителите ти ще излезат из тебе.
18. Подигни очите си наоколо та виж: Всички тези се събират на куп, дохождат при тебе: Жив съм аз, говори Господ, че ти ще се облечеш с всички тези като с украшение, И като невеста ще се накитиш с тях.
19. Защото разорените ти и запустените места И развалената ти земя Ще бъдат сега тесни за жителите ти; А онези които те пояждаха ще бъдат отдалечени.
20. чадата които ще придобиеш след безчадието си Ще рекат още в ушите ти: Тесно е местото за мене: Направи ми место за да се населя.
21. Тогаз ще речеш в сърдцето си: Кой ми роди тях Като бях аз безчадна и пуста, Пленница и заточена? А тях кой изхрани? Ето, аз бях оставена сама: те де бяха?
22. Така говори Господ Иеова: Ето, ще възвися ръката си към езичниците, И ще въздигна знамето си към народите; И ще доведат синовете ти в обятията, И дъщерите ти ще се донесат на рамена.
23. И царе ще бъдат възпитатели твои, И цариците им кърмилници твои: Ще ти се поклонят с лице до земята, И ще лижат пръстта на нозете ти; И ще познаеш че аз съм Господ, И че онези които ме чакат не ще да се посрамят.