1. Слушайте ме, острови, И внимайте, люде далечни: Господ ме повика още от утробата, Още от ложесната на майка ми спомена името ми.
2. И направи устата ми като остър нож: Под сянката на ръката си ме покри, И направи ме като лъскава стрела: В тула си ме скри,
3. И рече ми:Ти си раб мой, Израилю, в когото ще се прославя.
4. И аз рекох: Напраздно съм се трудил: За нищо и напусто съм изнурил силата си; Но правдата ми е у Господа, И въздаянието ми у Бога моего.
5. Сега прочее говори Господ Който ме създаде още от утробата за свой раб За да доведа пак Якова при него, И да се събере Израил при него, За да бъда прославен в очите на Господа, И Бог мой ще ми бъде сила,
6. И рече: Малко е да ми си раб За да възправиш племената на Якова, И да върнеш упазените Израилеви; А още ще те дам светлина на езичниците, За да си спасение мое до края на земята.
7. Така говори Господ Изкупителят Израилев, Светий негов, Към оногоз когото презира человек, Към оногоз от когото се гнуси народ, Към раба на властителите: Царе ще видят и ще станат, - Князове, и ще се поклонят, Заради Господа, който е верен, Заради Светия Израилев, който те избра.
8. Така говори Господ: В приятно време те послушах, И в спасителен ден ти помогнах; И ще те упазя, и ще те дам в завет на людете За да възправиш земята, Да направиш наследвани запустените наследия,
9. Да говориш на узниците: Излезте, - На онези които са в тъмнината: Открийте се. Ще се пасат при пътищата; И пасбищата им ще бъдат по всичките високи хълмове.
10. Няма да огладнеят нито ще ожеднеят: Не ще ги удари нито пек ни слънце; Защото който ги помилва ще ги поведе, И при водни източници ще ги приведе.
11. И ще направя всичките си гори пътища; И друмовете ми ще се въздигнат.
12. Ето, едни ще дойдат от далеч, И, ето, едни от север и от запад, И едни от Синимската земя.
13. Веселете се, небеса, и радвай се земльо: Извикайте с радостен глас, гори; Защото Господ утеши людете си, И помилва оскърбените си.