4. И ще прозябнат както между трева, Като върби при текущи води.
5. Един ще говори: Аз съм Господен; А друг ще се нарича с името Яковово; А друг ще се подписва с ръката си Господу, И ще се нарича с името Израилево.
6. Така говори Господ, Царят Израилев, Неговът Изкупител, Господ Саваот: Аз съм първий, аз и последний; И освен мене няма Бог.
7. И от когато съм поставил древните люде Кой може да извика както аз, И да възвести това и да ми го изложи? Нека си известят гредущите и бъдещите.
8. Не бойте се нито треперете: Не те ли направих да чуеш, и не ти ли възвестих това от тогаз? Ей, вие сте ми свидетели, - Има ли Бог освен мене? Наистина няма Канара: аз никого не зная.
9. Които правят истукани, всички са суета; И многорачителните тям са безполезни; И те са свидетели тям: Не видят и не разумяват, За да се посрамят.
10. Кой е създал бог, Или е излял истукан който нищо не ползува?
11. Ето, всичките му другари ще се посрамят: Художниците, и те са от человеци: Нека се съберат всички, нека предстанат: Ще се убоят, ще се посрамят купно.
12. Ковачът кове топор, И работи във въглищата, и с чуковете го образува, И прави го със силата на мишците си: Най-паче огладнява и изнемощява, Вода не пие и ослабява.
13. Дърводелецът простира връвта, начертава го с писалка, Работи го с резци, Начертава го с пергел, И прави го по человечески образ, Според человеческа красота, За да стои в къща.
14. Сече си кедри, И взема пърнар и дъб Които си избира между дърветата на дъбравата: Насажда бор, и дъждът го наращава.
15. И става на человека за горене; И от него взема той и се топли; Още го гори, и пече хлеб: Истото прави бог, и му се кланя: Прави го истукан, и коленичи пред него!
16. Половината му гори в огън: С другата половина готви месо да яде: Пече печеното, и се насища; И грее се, и казва: Ох! стоплих се, видях огъня!
17. И осталото му прави бог, истукана си: Коленичи пред него и му се кланя, И му се моли и казва: Избави ме, защото ти си мой бог!
18. Те не знаят нито разумяват; Защото се затвориха очите им да не гледат, И сърдцата им за да не разумяват.
19. И никой не размисля в сърдцето си, Нито има знание нито разум та да рече: Половината му изгорих на огън, Още и хляб изпекох на въглищата му, Опекох месо та ядох: После ще направя ли остатъка му гнусота? Ще се поклоня ли на пън от дърво?
20. Пасе пепел: измаменото му сърдце го заблуди, Та не може да освободи душата си нито да рече: Това в десницата ми не е ли лъжа?
21. Помни това, Якове, И Израилю, защото ми си раб: Аз те създадох: мой раб си: Израилю, не ще бъдеш забравен от мене.
22. Изгладих както гъста мъгла престъпленията ти, И както облак греховете ти: Върни се при мене; защото аз те изкупих.