6. Ето, животни натоварени към юг отиват: В земята на скърбта и утеснението, Дето има лъвица и як лъв, Ехидна и горителна хвърката змия, Там ще занесат богатството си на плещите на оселчетата, И съкровищата си на гърбицата на камилите, При люде които няма да ги ползуват.
7. Защото помощта на Египтяните ще е суетна и безполезна; И тъй, викнах за това: Хвалбата им е само да седят.
8. Сега иди, напиши това при тях на дъсчица, И забележи го в книга, За да остане в бъдещето време за свидетелство до века,
9. че те са непокорливи люде, лъжливи синове, Синове които не щат да слушат закона Господен;
10. Които говорят на прозорливците: Не прозирайте, И на пророците: Не ни пророчествувайте правото: Говорете ни ласкателно, Пророчествувайте лъстиво:
11. Оттеглете се от пътя, Уклонете се от пътеката, Дигнете от пред нас Светия Израилев.
12. За то, така говори Светий Израилев: Понеже презирате това слово, И уповавате на насилството и на строптивостта, И се подпирате на тях,
13. За то, това беззаконие ще ви бъде Като развала готова да падне, Издута във висока стена На която съсипването дохожда внезапно в едно мъгновение,
14. И ще я съкруши като съкрушение на черепен съсъд, счупен немилостиво, Щото да се не намира в счупването му череп За да вземе некой огън от огнището, Или да гребне вода от рова.