7. Всичката земя се успокоява и безмълствува: Възглашават радостно.
8. Радват се и елхите за тебе, Ливановите кедри, и думат: От както си легнал ти Дървосечец не възлезе на нас.
9. Ад от доле дойде в движение заради тебе За да посрещне твоето идване: Заради тебе събуди мъртвите, Всичките земни князове: Дигна от престолите им Всичките царе на народите.
10. Те всички ще проговорят и ще ти рекат: И ти ли биде слаб както ние? Стана ли равен нам?
11. Велехвалението ти се снижи в гроба, И шумът на музикалните твои оръдия: черви са постлани отдоле ти, и черви те покриват.
12. Как си паднал от небето, ти Сине на зората, Деннице! Съкрушил си се на земята, Ти който тъпчеше народите!
13. А ти думаше в сърдцето си: Ще възляза на небето, Ще възвиша престола си над Божиите звезди; И ще седна на гората на събранието, към страните на север:
14. Ще възляза във висотата на облаците: Ще бъда подобен Вишнему.
15. Но ти ще слезеш в ад, В дълбочините на рова.
16. Които те видят ще се взрат в тебе, Ще те разгледат, и ще рекат: Този ли е человекът който правеше земята да трепери, Който разклащаше царствата,
17. Който запустяваше вселенната И съсипваше градовете й Който не пускаше узниците си в домовете им?
18. Всичките царе на народите, всичките се упокояват със слава, Всеки в дома си;