13. А ти думаше в сърдцето си: Ще възляза на небето, Ще възвиша престола си над Божиите звезди; И ще седна на гората на събранието, към страните на север:
14. Ще възляза във висотата на облаците: Ще бъда подобен Вишнему.
15. Но ти ще слезеш в ад, В дълбочините на рова.
16. Които те видят ще се взрат в тебе, Ще те разгледат, и ще рекат: Този ли е человекът който правеше земята да трепери, Който разклащаше царствата,
17. Който запустяваше вселенната И съсипваше градовете й Който не пускаше узниците си в домовете им?
18. Всичките царе на народите, всичките се упокояват със слава, Всеки в дома си;
19. А ти биде отхвърлен от гроба си като мерзостна отрасъл, Като дреха на убити, На прободени с нож, На слазящи между каменете на рова, - Като труп който се тъпче.
20. Ти не ще се съединиш в погребение с тях, Защото си погубил земята си, Убил си своите люде: Семето на злодейците никога не ще се поменува.
21. Пригответе клане за чадата му Поради беззаконието на отците им; За да не станат и наследят земята, И напълнят лицето на вселенната с врагове.
22. Защото ще стана против тях, Говори Господ Саваот, И ще изгладя из Вавилон име, и остатък, И син, и внук, говори Господ.
23. И ще го направя наследие на ежове, и водни езера; И ще го помета с метлата на погибелта, Говори Господ Саваот.
24. Закле се Господ Саваот и рече: Непременно както намислих, така ще бъде, И както реших, така ще остане,