8. И не ще да оттласнат един другого: Ще отиват всеки в пътя си; И като падат върху оръжията Няма да се наранят.
9. Ще обикалят в града, Ще тичат по стената, Ще се качват по къщите, Ще влизат през прозорците като крадец.
10. Земята ще се потресе пред тях: Небесата ще треперят: Слънцето и луната ще помръкнат; И звездите ще оттеглят светенето си.
11. И Господ ще издаде гласа си пред войската си; Защото станът му е много голям; Защото извършителят на словото му е крепък; Защото денят Господен е голям и твърде страшен; И кой може да го стърпи?
12. И сега вече, говори Господ, Обърнете се към мене със всичкото си сърдце, И с пост, и с плач, и с ридание.
13. И раздерете сърдцето си, а не дрехите си, Та се обърнете към Господа Бога вашего; Защото е милостив и щедър, Дълготърпелив и многомилостив, И разкайва се за злото.
14. Кой знае, ще се повърне ли и разкае той, Та да остави благословение вслед себе си За хлебно приношение и възлияние на Господа Бога вашего?
15. Затръбете с тръба в Сион, Осветете пост, проповядайте тържество.
16. Съберете людете, осветете събранието, Свикайте старейшините, Съберете младенците и които сучат от цица: Да излезе младоженецът из ложницата си, И невестата из чертога си.
17. Да плачат свещениците, Служителите Господни, Между притвора и олтаря, И да рекат: Пощади, Господи, людете си, И не дай наследието си в поношение, Да ги обладаят езичниците: Защо да рекат между народите: Де е техний Бог?
18. И Господ ще поревнува за земята си, И ще се смили за людете си: