13. И раздерете сърдцето си, а не дрехите си, Та се обърнете към Господа Бога вашего; Защото е милостив и щедър, Дълготърпелив и многомилостив, И разкайва се за злото.
14. Кой знае, ще се повърне ли и разкае той, Та да остави благословение вслед себе си За хлебно приношение и възлияние на Господа Бога вашего?
15. Затръбете с тръба в Сион, Осветете пост, проповядайте тържество.
16. Съберете людете, осветете събранието, Свикайте старейшините, Съберете младенците и които сучат от цица: Да излезе младоженецът из ложницата си, И невестата из чертога си.
17. Да плачат свещениците, Служителите Господни, Между притвора и олтаря, И да рекат: Пощади, Господи, людете си, И не дай наследието си в поношение, Да ги обладаят езичниците: Защо да рекат между народите: Де е техний Бог?
18. И Господ ще поревнува за земята си, И ще се смили за людете си:
19. Ей, Господ ще отговори и рече на людете си: Ето аз ще ви проводя житото, И виното, и елея, та ще се наситите от тях; И няма да ви направя вече поношение между народите.
20. Но ще отдалеча от вас северния противоборец, И ще го оттласна към земя безводна и пуста, С лицето му към източното море, А задната му страна към западното море; И зловонието му ще възлезе, И смрадът му ще се възвиши, Защото е направил величия
21. Не бой се, земльо, радвай се и весели се; Защото Господ ще направи величия.