1. Словото Господне което биде към Иоила сина Фатуилева.
2. Слушайте това, стари; И дайте ухо, всички които населявате земята. Стана ли това в дните ви Или в дните на бащите ви?
3. Прикажете на чадата си за това, И чадата ви на чадата си, И чадата им на друг род.
4. Каквото остави гъсеницата, изпояде го скакалецът; И каквото остави скакалецът, изпояде го ателавът; И каквото остави ателавът, изпояде го пръгът.
5. Изтрезвете, пияници, та плачете; И лелекайте, всички винопийци, заради новото вино; Защото се отне от устата ви.
6. Понеже люде възлязоха на земята ми, Крепки и безбройни, На които зъбите са зъби лъвови, И имат членовни зъби на лъвица.
7. Туриха лозата ми в запустение, И смоковниците ми в сломение: Съвсем я обелиха и хвърлиха: Пръчките й останаха бели.
8. Плачи като сгодена девица опасана с вретище Заради мъжа на младостта си.
9. Хлебното приношение и възлиянието се отне От дома Господен: Сетуват свещениците, Служителите Господни.
10. Запустя полето, сетува земята; Защото се изгуби житото, Изсъхна новото вино, изчезна елеят.
11. Посрамете се, земледелци, и лелекайте, лозари, Заради пшеницата и заради ечимика; Защото жетвата на нивата се изгуби.
12. Лозата изсъхна И смоковницата изчезна: Нарът, и финикът, и ябълката, - Всичките дървета на полето изсъхнаха; Щото радостта изсъхна от человеческите синове.
13. Опашете се и плачете, свещеници: Лелекайте, служители на олтаря: Дойдете, пренощувайте във вретище, Служители на Бога моего; Защото хлебното приношение и възлиянието престана От дома на Бога вашего.
14. Осветете пост, прогласете тържество, Съберете старейшините, Всичките жители на земята, В дома на Господа Бога Вашего; И възопийте към Господа.
15. Уви за онзи ден! Защото денят Господен приближи, И ще дойде като гибел от Всесилнаго.
16. Не отне ли се храната пред очите ни, Веселието и радостта от дома на Бога нашего?
17. Сеянията изгниха под буците си, Житниците запустяха, Хранилищата се съсипаха; Защото житото изсъхна
18. Как въздишат скотовете! Скитат се стадата на говедата Защото нямат пасбище; Ей стадата на овците изгинаха.
19. Господи към тебе ще възопия, Защото огънят изнури пасбищата на пустинята, И пламикът изпогори всичките дървета на полето.
20. Даже и скотовете на полето поглеждат към тебе; Защото изсъхнаха потоците на водата, И огън изпояде пасбищата на пустинята.