11. И стоеха пред тях седемдесет мъже от старейшините на Израилевия дом; а всред тях стоеше Яазания синът Сафанов; и държеше всеки в ръката си кадилницата си; и възхождаше гъст облак от темяна.
12. И рече ми: Сине человечески, видя ли що правят в тъмнината старейшините на Израилевия дом, всеки в скришните си стаи на образите си? защото рекоха: Господ не ни види: Господ е оставил земята.
13. И рече ми: Обърни се още: ще видиш по-големи мерзости които правят те
14. И заведе ме във входа на вратата на дома Господен които са към север; и, ето, там седяха жени, та оплакваха Тамуза.
15. И рече ми: Видя ли, сине человечески? Обърни се още: ще видиш по-големи мерзости от тези.
16. И въведе ме въ вътрешния двор на дома Господен; и, ето, във входа на храма Господен, между притвора и олтаря, около двадесет и пет мъже с гърбовете си към храма Господен, и лицата им към изток, и се кланяха на слънцето към изток.
17. И рече ми: Видял ли си, сине человечески? Малко ли е това в Юдиния дом да правят мерзостите които тези правят тука? щото изпълниха земята с насилства, и уклоноха се за да ме разгневят; и, ето, турят вейка в ноздрите си.
18. И аз прочее ще действувам с гняв: окото ми няма да пощади, нито ще помилвам, и когато викнат в ушите ми с голям глас няма да ги послушам