1. И в шестото лето, в шестия месец, петия ден на месеца, като седех аз в дома си, и старейшините Юдини седеха пред мене, ръката на Господа Иеова, падна там върх мене.
2. И видях, и ето подобие като зрак на огън, от зрака на чреслото му и надолу огън; и от чреслото му нагоре като зрак на сияние, наглед като халколиван.
3. И простря подобие на ръка и ме хвана за космите на главата ми; и ме възвиси Духът между земята и небето, и донесе ме чрез Божии видения в Ерусалим, до входа на вътрешните врата, които гледат към север, дето стоеше идолът на ревнованието, който раздразня в ревнование
4. И, ето, славата на Бога Израилева, бе там, според видението което видях на полето.
5. И рече ми: Сине человечески, подигни сега очите си към север. И подигнах очите си към север, и ето, към северната страна на вратата на олтаря, идола, този на ревнованието при входа.
6. Тогаз ми рече: Сине человечески, видиш ли ти що правят тези? - големите мерзости които домът Израилев прави тук, за да се отдалеча от светилището си? Но обърни се още: ще видиш по-големи мерзости.
7. И заведе ме въ вратата на двора; и видях, и ето една дупка в стената.
8. И рече ми: Сине человечески, копай сега в стената. И копах в стената, и ето един вход.
9. И рече ми: Влез та виж лукавите мерзости които правят тези тука.
10. И влязох и видях; и ето всекакво подобие на гадове, и гнусни животни, и всичките идоли на дома Израилев изобразени на стената околовърз.
11. И стоеха пред тях седемдесет мъже от старейшините на Израилевия дом; а всред тях стоеше Яазания синът Сафанов; и държеше всеки в ръката си кадилницата си; и възхождаше гъст облак от темяна.
12. И рече ми: Сине человечески, видя ли що правят в тъмнината старейшините на Израилевия дом, всеки в скришните си стаи на образите си? защото рекоха: Господ не ни види: Господ е оставил земята.