4. заради това, гори Израилеви, слушайте словото на Господа Иеова: така говори Господ Иеова към горите, и към хълмовете, към потоците, и към доловете, и към запустените и разорените места, и към оставените градове които станаха корист и присмех на остатъка на околните народи, -
5. за то така говори Господ Иеова: Непременно в огъня на ревността си говорих против остатъка на народите, и против всичкия Едом, които направиха земята ми наследие на себе си с радост на всичкото си сърдце, и с презрение душевно, за да я разграбят като корист;
6. за то пророчествувай заради Израилевата земя, и кажи на горите и на хълмовете, на потоците и на доловете: Така говори Господ Иеова: Ето, аз говорих в ревността си и в яростта си, защото понесохте укора на народите;
7. за то така говори Господ Иеова: Аз възвисих ръката си: непременно народите които са около вас, те ще носят срама си.
8. А вие, Израилеви гори, ще направите да прозябнат ветвите си, и ще дадете плода си на людете ми Израиля; защото приближават да дойдат.
9. Защото, ето, аз гледам върху вас, и ще се обърна към вас, и ще се обработите и насеете.
10. И ще умножа върху вас человеци, всичкия дом Израилев, него всичкия; и градовете ще се населят, и запустенията ще се съградят.
11. Ей, ще умножа върху вас человеци и скотове; и ще нарастнат и плод ще сътворят; и ще ви населя както бяхте по-напред, и ще ви направя добро повече отколкото в началото; и ще познаете че аз съм Господ.
12. И ще направя да ходят върху вас человеци, людете ми Израил; и ще ви наследят, и ще им бъдете наследие, и за напред не ще вече да ги обезчадите.
13. Така говори Господ Иеова: Понеже ви рекоха: Ти си земя която пояждаш человеци и обезчадваш людете си,
14. за то няма вече да пояждаш человеци нито да обезчадиш вече людете си, говори Господ Иеова;
15. и няма вече да направя да се чуе в тебе укорът на езичниците, и няма вече да носиш поношението на народите, и няма вече да погубиш людете си, говори Господ Иеова.
16. И слово Господне биде към мене и рече:
17. Сине человечески, когато Израилевът дом бяха населени в земята си, оскверниха я с пътя си и с деянията си: техният път бе пред мене като нечистотата на отлъчена жена.
18. За то излях яростта си върх тях поради кръвта която изляха на земята, и заради идолите им, с които я омърсиха;
19. и разсеях ги между народите, и разпръснати бидоха по местата: според пътя им и според делата им ги съдих.
20. И когато влязоха в народите дето отидоха, омърсиха светото ми име дето се говореше за тях: Тези са людете на Иеова, и из земята му излязоха.
21. Смилих се обаче заради светото си име, което Израилевът дом омърси между народите при които отидоха.