13. Така говори Господ Иеова: Понеже ви рекоха: Ти си земя която пояждаш человеци и обезчадваш людете си,
14. за то няма вече да пояждаш человеци нито да обезчадиш вече людете си, говори Господ Иеова;
15. и няма вече да направя да се чуе в тебе укорът на езичниците, и няма вече да носиш поношението на народите, и няма вече да погубиш людете си, говори Господ Иеова.
16. И слово Господне биде към мене и рече:
17. Сине человечески, когато Израилевът дом бяха населени в земята си, оскверниха я с пътя си и с деянията си: техният път бе пред мене като нечистотата на отлъчена жена.
18. За то излях яростта си върх тях поради кръвта която изляха на земята, и заради идолите им, с които я омърсиха;
19. и разсеях ги между народите, и разпръснати бидоха по местата: според пътя им и според делата им ги съдих.
20. И когато влязоха в народите дето отидоха, омърсиха светото ми име дето се говореше за тях: Тези са людете на Иеова, и из земята му излязоха.
21. Смилих се обаче заради светото си име, което Израилевът дом омърси между народите при които отидоха.
22. За то кажи на Израилевия дом: Така говори Господ Иеова: Аз не правя това заради вас, доме Израилев, но заради светото мое име което омърсихте между народите при които отидохте.
23. И ще осветя великото си име, омърсеното между народите, което омърсихте между тях; и ще познаят народите че аз съм Господ, говори Господ Иеова, когато се осветя у вас пред очите им.