24. Сине человечески, тези които живеят в онези запустения в Израилевата земя говорят и казват: Един бе Авраам, и наследи земята; а ние сме мнозина: нам се даде земята за наследие.
25. За то кажи им: Така говори Господ Иеова: Вие ядете месо с кръв, и подигате очите си към идолите си, и проливате кръв; и ще наследите ли земята?
26. Вие се облягате на меча си, работите мерзости, и осквернявате всеки жената на ближнаго си; и ще наследите ли земята?
27. Така им кажи: Така говори Господ Иеова: Жив съм аз, които са в запустенията непременно ще паднат от нож; и който е по лицето на полето, ще го предам на зверовете да го изядат; а които са в крепостите и в пещерите ще умрат от мор.
28. Защото ще предам земята в запустение и пустота; и гордостта на силата й ще престане, и горите Израилеви ще запустеят та да няма кой да минува.
29. И ще познаят че аз съм Господ когато предам земята в запустение и пустота заради всичките им мерзости които сториха.
30. И ти, сине человечески, синовете на людете ти говорят за тебе при стените и въ вратата на къщите, и говорят един на друг, всеки на брата си, и казват: Елате сега та чуйте кое е словото което излязва от Господа.
31. И дохождат при тебе както се събират люде, та седят пред тебе като мои люде, и слушат твоите думи, но не ги правят; защото с устата си показват много любов, но сърдцето им отхожда вслед любостяжанието им.
32. И, ето, ти им си като любезна песен от человек сладкогласен и който свири добре; защото слушат думите ти, а не ги правят.
33. Но когато дойде това, (и, ето, иде,) тогаз ще познаят че е имало пророк всред тях.