10. За то, сине человечески, кажи на Израилевия дом: Така говорихте вие и думахте: Ако са престъпленията ни и греховете ни върх нас, и ние тлеем в тях, как ще живеем?
11. кажи им: Жив съм аз, говори Господ Иеова, нямам благоволение в смъртта на нечестивия, но да се върне нечестивият от пътя си и да живее. Върнете се, върнете се от лукавите си пътища: защо да умрете, доме Израилев?
12. За то, сине человечески, кажи на синовете на людете си: Правдата на праведния няма да го освободи в деня на престъплението му; и нечестивий няма да падне заради нечестието си в който ден се върне от нечестието си; и праведний не ще може да живее поради правдата си в който ден съгреши.
13. Когато река на праведния че непременно ще живее, и той уповаващ на правдата си направи неправда, всичката му правда няма да се помене; и в неправдата си която е направил, в нея ще умре.
14. И когато говоря на нечестивия: Непременно ще умреш, а той се върне от греха си и направи съд и правда,
15. отдаде нечестивия залог, върне грабнатото, ходи в повеленията на живота, и не струва неправда, непременно ще живее: няма да умре:
16. всичките му грехове които е съгрешил няма да му се поменат вече: направил е съд и правда: непременно ще живее.
17. Синовете обаче на твоите люде говорят: Пътят Господен не е прав. Но техният път не е прав.
18. Когато праведний се върне от правдата си и направи неправда, то в нея ще умре.
19. А когато беззаконният се върне от беззаконието си и направи съд и правда, той ще живее заради това.
20. Вие обаче говорите: Пътят Господен не е прав. Доме Израилев, ще ви съдя всекиго според пътищата му.
21. И в дванадесетото лето на плена ни, десетия месец, петия ден на месеца, дойде при мене един бежанец от Ерусалим и каза: Превзе се градът.