1. И в единадесетото лето, третия месец, в първия ден на месеца, биде слово Господне към мене и рече:
2. Сине человечески, кажи на Фараона Египетския цар и на множеството му: Кому си се уподобил ти във величеството си?
3. Ето, Асириецът бе кедър в Ливан, с хубави ветви, и с гъста сянка, и висок на раст; и върхът му бе всред гъсти ветви.
4. Водите го възрастиха, бездната го възвиси с реките си които течеха около саденията му, и изпращаше водите си по всичките дървета на полето.
5. За то растът му възлезе над всичките дървета на полето, и вейките му се умножиха, и клоновете му се разпространиха поради множеството на водите като прозябваше.
6. Всичките птици небесни правеха гнезда въ вейките му; и всичките скотове на полето раждаха под клоновете му; а под сянката му обитаваха всичките големи народи.
7. И бе красен в големината си и в дължината на ветвите си; защото корените му бяха при много води.
8. Кедрите в Божия рай не можеха да го скрият, елхите не се сравняваха с вейките му, и яворите не приличаха на клоновете му: никакво дърво в Божия рай не се сравняваше с него по красотата му.
9. Направих го красен в множеството на ветвите му, щото всичките Едемски дървета които бяха в Божия рай завиждаха му.
10. За то така говори Господ Иеова: Понеже възвиси ти себе си високо, и понеже дигна върха си между гъстите ветви, и сърдцето му се възнесе въ височината му,
11. за то го предадох в ръката на силния от народите, който ще направи въздаяние на него: отмахнах го заради нечестието му.
12. И чужденци, насилниците от народите, отсякоха го и го оставиха: ветвите му паднаха върху горите и въ всичките долове, и клоновете му се съкрушиха от всичките земни реки; и всичките земни народи слязоха от сянката му и го оставиха.