9. Като адамант по-твърд от кремен направих челото ти: да се не убоиш от тях, и да се не разтрепериш от лицето им, защото са дом отстъпник.
10. И рече ми: Сине человечески, всичките ми слова които ще ти говоря вземи в сърдцето си, и послушай с ушите си;
11. и иди, влез при пленниците, при синовете не людете си, и говори им и кажи им: Така говори Господ Иеова, - или послушат, или не послушат.
12. И подигна ме Духът; и чух зад себе си глас на велик трус който говореше: Благословена славата Господня от местото му!
13. И чух хвученето на крилата на животните, които се скриляваха едно с друго, и тропането на колелата срещу тях, и глас на голям трус.
14. И възвиси ме Духът и ме взе; и в разпалването на духа си отидох с огорчение; но ръката Господня бе крепка върху мене.
15. И дойдох при пленниците в Телавив, които обитаваха при реката Ховар, и седнах дето те седнаха, и останах там между тях седем дни в смайване.
16. И след седемте дни биде слово Господне към мене и рече:
17. Сине человечески, поставих те страж над Израилевия дом: слушай прочее слово от устата ми, и свести ги от моя страна.