2. защото взеха от дъщерите им за себе си и за синовете си, та се смеси светото семе с людете на тези земи; и ръката на началниците и на кметовете бе първа в това престъпление.
3. И като чух това нещо раздрах дрехата си и мантията си, и скубех космите от главата си и от брадата си, и седях смутен.
4. Тогаз се събраха при мене всички които треперят от думите на Бога Израилева за престъплението на пленените; и седех смутен до вечерната жъртва.
5. А в вечерната жъртва станах от сетуванието си, и с дрехата си и мантията си раздрани преклоних коленете си, и прострях ръцете си към Господа Бога моего,
6. и рекох: Боже мой, срам ме е, и стидя се да подигна лицето си към тебе, Боже мой; защото нашите беззакония надминаха над главата ни, и престъпленията ни пораснаха до небесата.
7. От дните на отците си ние сме в голямо престъпление дори до този ден; и заради беззаконията си предадени бяхме, ние, царете ни, свещениците ни, в ръката на царете на земите, в нож, в плен, и в разграбване, и в срам на лицето ни както е в този ден.
8. И сега като за твърде малко време, стана милост от Господа Бога нашего да се упази в нас остатък, и да се даде нам утвърждение в светото негово място, за да просвещава наший Бог очите ни, и да ни даде малко отдихание в рабството ни.
9. Защото сме раби; и в рабството ни не ни остави наший Бог, но благоволи да намерим милост пред Персийските царе, та да ни даде отдихание за да въздигнем дома на Бога нашего, и да възправим запустенията му, и да ни даде ограждене в Юдея и в Ерусалим.
10. Но сега, Боже наш, що ще речем след това? защото оставихме твоите повеления
11. които си заповядал ти чрез ръката на рабите си пророците и си рекъл: Земята в която влазяте за да я наследите, тя е земя осквернена с осквернението на людете на тези земи, с мерзостите им които я напълниха от край до край с нечистотите си.
12. Сега прочее не давайте дъщерите си на синовете им, и не зимайте дъщерите им за синовете си, и не искайте никога мира им или благополучието им; за да се укрепите, и да ядете добрите неща на тази земя, и да я оставите наследие на синовете си за всегда.
13. И след всичко което дойде върх нас заради нашите лоши деяния и за голямото наше престъпление, като се въздържа ти, Боже наш, да ни не накажеш според беззаконията ни, и даде ни ти таквоз освобождение,
14. трябва ли да нарушим ние пак твоите повеления, и да се съставим с людете на тези мерзости? Не би ли се разгневил на нас доде ни довършиш, та да не остане остатък или избавен?