10. Но сега, Боже наш, що ще речем след това? защото оставихме твоите повеления
11. които си заповядал ти чрез ръката на рабите си пророците и си рекъл: Земята в която влазяте за да я наследите, тя е земя осквернена с осквернението на людете на тези земи, с мерзостите им които я напълниха от край до край с нечистотите си.
12. Сега прочее не давайте дъщерите си на синовете им, и не зимайте дъщерите им за синовете си, и не искайте никога мира им или благополучието им; за да се укрепите, и да ядете добрите неща на тази земя, и да я оставите наследие на синовете си за всегда.
13. И след всичко което дойде върх нас заради нашите лоши деяния и за голямото наше престъпление, като се въздържа ти, Боже наш, да ни не накажеш според беззаконията ни, и даде ни ти таквоз освобождение,
14. трябва ли да нарушим ние пак твоите повеления, и да се съставим с людете на тези мерзости? Не би ли се разгневил на нас доде ни довършиш, та да не остане остатък или избавен?
15. Господи Боже Израилев, праведен си, защото останахме избавени както този ден: ето, пред тебе сме с престъплението си! защото поради това не беше възможно да застанем пред тебе.