1. А Мардохея, като се научи за всичко що бе станало, раздра дрехите си, и облече се с вретище с пепел, и излезе всред града та викаше с голямо и горко викане.
2. И дойде до пред царските врата; защото никой не можеше да излезе в царските врата облечен с вретище.
3. И у всяка област дето стигна тая царска заповед и повелението му стана между Юдеите голямо сетувание, пост, и плач, и ридание: мнозина имаха под себе си постлано вретище и пепел.
4. И влезнаха слугите на Естир и скопците й та й известиха за това. И смути се царицата много; и проводи дрехи за да облекат Мардохея и да съблекат вретището му от него; но той не прие.
5. Тогаз повикна Естир Атаха, от скопците на царя, когото бе определил той за слуговане ней, и заповяда му за Мардохея да се научи що е това, и защо е то.
6. И излезе Атах при Мардохея в стъгдата на града която бе пред царските врата.
7. И обади му Мардохей всичко що му стана, и количеството на среброто, което Аман обеща да плати на царското съкровище за Юдеите за да ги погуби.
8. И даде му преписа от писмото на повелението което бе издадено в Суса да ги погубят, за да го яви на Естир, и да й извести, и да й заръча да влезе при царя да му се помоли, и да направи прошение нему за народа си.
9. И дойде Атах та извести на Естир думите на Мардохея.
10. А Естир говори на Атаха, и даде му заповед към Мардохея:
11. Всичките царски раби и людете на царските области знаят че който мъж или жена влезе при царя невикан у вътрешния двор, един закон е за него да се убива, освен онзи към когото царят би прострял златния скиптър за да остане жив; но аз не съм повикана да вляза при царя има тридесет дни.
12. И известиха на Мардохея думите Естирини.
13. Тогаз Мардохей заръча да отговорят на Естир: Не мисли в себе си че от всичките Юдеи ти ще се избавиш в царския дом.