4. И като му думаха всеки ден, а той ги не слушаше, обадиха на Амана, за да видят дали ще бъде твърда работата на Мардохея; защото им беше явил че беше Юдеин.
5. И когато видя Аман че Мардохей не се навождаше и му се не кланяше, изпълни се Аман с ярост.
6. И помисли че да тури ръка само на Мардохея низко е, (защото му бяха явили за народа от който е Мардохей;) за това искаше Аман да погуби народа Мардохеев, всичките Юдеи които бяха в всичкото царство на Асуира.
7. И в първия месец, той е месец Нисан, в дванадесетото лято на цар Асуира, хвърлиха фур (сиреч, жребие) пред Амана из ден в ден и из месец в месец, дори до дванадесетия месец, той е месец Адар.
8. И рече Аман на цар Асуира: Има един народ разпръснат и разсеян между народите по всичките области на царството ти; и законите им различават от законите на всичките народи, и не пазят царските закони. Заради това не е прилично на царя да ги търпи.
9. Ако е угодно на царя, нека се пише да се изтребят; и аз ще начета десет тисящи таланта сребро в ръцете на настоятелите за да внесат в царските съкровища.
10. И извади царят пръстена си от ръката си, и го даде на Амана сина на Амедата Агагеца, неприятеля на Юдеите.
11. И рече царят на Амана: Дава ти се среброто и тези люде да направиш с тях каквото ти е угодно.
12. И в тринадесетия ден в първия месец повикаха се царските писци, та се писа по всичко както заповяда Аман на царските сатрапи, и на областниците във всяка област, и на началниците на всеки народ във всяка област според техните букви, и на всеки народ според езика му: в името на цар Асуира се писа, и се запечата с царския пръстен.
13. И проводиха се писма чрез скороходци по всички царски области за да погубят, и да убият, и да изтребят всички Юдеи, млади и стари, децата и жените, в един ден, тринадесетия на дванадесетия месец, той е месец Адар, и да разграбят користите им.
14. Преписът на писаното чрез което щеше да се раздаде тая заповед по всяка област обнародва се на всичките народи, за да са готови за онзи ден.
15. Скороходците излязоха и бързаха за царската заповед; и повелението се издаде в Суса столицата. А царят и Аман седнаха да пируват; а градът Суса бе в смятение.