1. След това възвеличи цар Асуир Амана сина на Амидата Агагеца, и възвиси го, и тури стола му над всичките князове които имаше около си.
2. И всичките царски раби които бяха в царските врата навождаха се и се кланяха на Амана; защото така заповяда царят за него. Но Мардохей не се навождаше, и не му се кланяше.
3. И царските раби които бяха в царските врата рекоха на Мардохея: Защо престъпваш ти заповедта на царя?
4. И като му думаха всеки ден, а той ги не слушаше, обадиха на Амана, за да видят дали ще бъде твърда работата на Мардохея; защото им беше явил че беше Юдеин.
5. И когато видя Аман че Мардохей не се навождаше и му се не кланяше, изпълни се Аман с ярост.
6. И помисли че да тури ръка само на Мардохея низко е, (защото му бяха явили за народа от който е Мардохей;) за това искаше Аман да погуби народа Мардохеев, всичките Юдеи които бяха в всичкото царство на Асуира.
7. И в първия месец, той е месец Нисан, в дванадесетото лято на цар Асуира, хвърлиха фур (сиреч, жребие) пред Амана из ден в ден и из месец в месец, дори до дванадесетия месец, той е месец Адар.
8. И рече Аман на цар Асуира: Има един народ разпръснат и разсеян между народите по всичките области на царството ти; и законите им различават от законите на всичките народи, и не пазят царските закони. Заради това не е прилично на царя да ги търпи.
9. Ако е угодно на царя, нека се пише да се изтребят; и аз ще начета десет тисящи таланта сребро в ръцете на настоятелите за да внесат в царските съкровища.
10. И извади царят пръстена си от ръката си, и го даде на Амана сина на Амедата Агагеца, неприятеля на Юдеите.
11. И рече царят на Амана: Дава ти се среброто и тези люде да направиш с тях каквото ти е угодно.