13. Тогава рече царят на мъдрите които познаваха времената, (защото такъв бе обичаят на царя към всички които знаеха закон и съд;
14. а при него бе Карсена, Сетар, Адмата, Тарсис, Мерес, Марсена, и Мемукан, седемте Персийски и Мидски князове които гледаха лицето на царя и имаха председателството в царството:)
15. Що прилича да направим на Астин царицата според закона защото не изпълни заповедта на цар Асуир чрез скопците?
16. И отговори Мемукан пред царя и князовете: Астин царицата не обиди само царя, но и всичките князове и всичките люде които са във всичките области на цар Асуира.
17. Защото деянието на царицата ще се разчуе по всичките жени, щото ще презират мъжете си пред очите си когато се раздаде слух че цар Асуир заповяда да се доведе царица Астин пред него, и тя не дойде.
18. И днес госпожите на Персия и Мидия които чуха за деянието на царицата ще говорят за това на всичките царски князове: от тук голямо презрение и гняв.
19. Ако е угодно на царя, нека излезе от него царско изречение, и нека се пише между Персийските и Мидските закони за да е непреложно, да не дойде вече Астин пред цар Асуира; и нека даде царят царското й достойнство на друга по добра от нея.
20. И когато повелението което ще направи царят се обнародва по всичкото му царство, (защото е голямо,) всички жени ще отдават чест на мъжете си, на голям и на малък.
21. И угодна биде думата на царя и на князовете; и направи царят според думата на Мемукана.
22. И проводи писма по всички области на царя, във всяка област според буквите й, и във всеки народ според езика му, всеки мъж да е господар в дома си, и да говори според езика на людете си.