7. За то така говори Господ Саваот: Ето, ще ги претопя Та ще ги опитам; Защото какво ще направя заради дъщерята на людете ми?
8. Езикът им е стрела смъртоносна: Говори коварно: Всеки говори мирно с устата си към ближния си, Но в сърдцето си поставя засада против него.
9. Не ща ли да ги посетя за това; говори Господ; Душата ми не ще ли да отмъсти на такъв народ?
10. За горите ще дигна плач и ридание, За пасбищата на пустинята сетувание; Защото изпогоряха, та няма человек да мине, Нито се чуе глас на стадо: От птица небесна дори до скот Побягнаха, отидоха.
11. И ще направя Ерусалим на грамади, селение на чакали; И градовете Юдини ще направя запустение, да няма обитатели.
12. Кой е онзи мъдър человек който може да разумее това, И комуто са говорили устата Господни за да възвести това, Защо се изгуби земята И е изгорена като пустиня, та да няма никой да минува?
13. И рече Господ: Понеже оставиха закона ми Който турих пред тях, И не послушаха гласа ми, И не ходиха в него,
14. Но ходиха подир жестокостта на сърдцето си, И подир Ваалимите както ги научиха бащите им,
15. За то, така говори Господ Саваот, Бог Израилев: Ето, аз ще нахраня тези люде с пелин, И с вода на горест ще ги напоя,
16. И ще ги разпръсна между народите Които те и бащите им не познаха, И ще проводя нож подир тях Доде ги изтребя.
17. Така говори Господ Саваот: Смислете се, и повикайте оплаквателките да дойдат, И проводете за изкусните жени да дойдат;
18. И да побързат и да дигнат ридание за нас, За да низведат очите ни сълзи, И клепачите ни да излеят вода.
19. Защото глас на ридание се чу от Сион: Как се разорихме ние! Много се посрамихме, защото оставихме земята, Защото низринаха жилищата ни.
20. Слушайте прочее, жени, словото Господне, И да приеме ухото ви словото на устата му, И научете дъщерите си на ридание, И всяка ближната си на плач.
21. Защото смъртта възлезе през прозорците ни, Влезе в палатите ни, За да изсече младенците от улиците, Юношите от стъгдите.