13. И рече Господ: Понеже оставиха закона ми Който турих пред тях, И не послушаха гласа ми, И не ходиха в него,
14. Но ходиха подир жестокостта на сърдцето си, И подир Ваалимите както ги научиха бащите им,
15. За то, така говори Господ Саваот, Бог Израилев: Ето, аз ще нахраня тези люде с пелин, И с вода на горест ще ги напоя,
16. И ще ги разпръсна между народите Които те и бащите им не познаха, И ще проводя нож подир тях Доде ги изтребя.
17. Така говори Господ Саваот: Смислете се, и повикайте оплаквателките да дойдат, И проводете за изкусните жени да дойдат;
18. И да побързат и да дигнат ридание за нас, За да низведат очите ни сълзи, И клепачите ни да излеят вода.
19. Защото глас на ридание се чу от Сион: Как се разорихме ние! Много се посрамихме, защото оставихме земята, Защото низринаха жилищата ни.
20. Слушайте прочее, жени, словото Господне, И да приеме ухото ви словото на устата му, И научете дъщерите си на ридание, И всяка ближната си на плач.
21. Защото смъртта възлезе през прозорците ни, Влезе в палатите ни, За да изсече младенците от улиците, Юношите от стъгдите.
22. Речи: Така говори Господ: И труповете на человеците ще бъдат хвърлени Като тор по лицето на нивата, И като ръкойка зад жетвар, И не ще има кой да събира.
23. Така говори Господ: Да не се хвали мъдър с мъдростта си, И да не се хвали силен със силата си, Да не се хвали богат с богатството си;
24. Но който се хвали да се хвали с това, че ме разумява и познава че аз съм Господ който правя милост, Съдба, и правда на земята; Понеже в това благоволя, говори Господ.
25. Ето, идат дни, говори Господ, И ще направя посещение На всичките обрязани с необрязаните:
26. На Египет, и на Юда, и на Едом, И на Амоновите синове, и на Моава, И на всичките, що си стрижат брадите, Които живеят в пустинята; Защото всички тези народи са необрязани, И всичкий дом Израилев е необрязан в сърдце.