1. О да би била главата ми вода, Очите ми източник на сълзи, Та да плача деня и нощя За убиените на дъщерята на людете ми!
2. О да бих имал в пустинята виталница за пътници, За да оставя людете си и да си отида от тях! Защото всички са прелюбодеи, Събрание на вероломни.
3. Запънали са и езика си за лъжа като лък: Укрепиха се на земята, не за истината; Защото напредват от зло на зло, И мене не познават, говори Господ.
4. Пазете се всеки от ближния си, И на никого брата не се надейте: Защото всеки брат спъва всякога, И всеки ближен ходи с клевета.
5. И прелъщава всеки ближния си, И не говорят истината, Научиха езика си да говори лъжи, До уморяване правят беззаконие.
6. Жилището ти е всред коварство: чрез коварство те се отричат да ме познаят, говори Господ.