17. Защото, ето, аз проваждам вам змии, василиски, Които не се обайват, Но ще ви хапят, говори Господ.
18. Веселието ми се обърна на скърб: Сърдцето ми е изнемощяло в мене.
19. Ето гласа на викането на дъщерята на людете ми От далечна земя: Не е ли Господ в Сион? Царят му не е ли в него? Защо ме разгневиха с изваяните си, С чуждите суети?
20. Премина жетвата, мина се лятото, И ние се не избавихме.
21. Съкрушен съм заради съкрушението на дъщерята на людете ми: Помрачен съм: ужас ме обзе.
22. Няма ли балсама в Галаад? Няма ли там лекар? Защо прочее дъщерята на людете ми не намери изцеление?