29. Острижи косата си дъщи Ерусалимска, и хвърли я, И възвиси плач по високите места; Защото Господ отхвърли и остави рода на когото се прогневи.
30. Защото Юдините синове сториха зло пред мене, говори Господ: Туриха мерзостите си в дома Върху който се призва моето име, за да го осквернят.
31. И съградиха високите места на Тофет, Който е в дола на Еномовия син, За да горят синовете си и дъщерите си в огън, - Което не съм заповядал, нито ми е дохождало на ум.
32. За то, ето, идат дни, говори Господ, В които няма да се нарича вече Тофет, Нито дол на Еномовия син, Но дол на клането; Защото ще погребват в Тофет доде не остане място;
33. И труповете на тези люде ще бъдат Храна на небесните птици и на земните зверове, И не ще да има кой да ги плаши.
34. И ще направя да престане в Юдините градове И по Ерусалимските улици Гласът на радостта и гласът на веселието, Гласът на младоженеца и гласът на невестата; Защото земята ще стане пуста.