6. За то лъв от дъбравата ще ги порази, Вълк от пустинята ще ги изтреби, Рис ще причаква край градовете им: Който излезе от там ще бъде разкъсан; Защото се умножиха престъпленията им, Нараснаха отстъпленията им.
7. Как ще ти простя това? Синовете ти ме оставиха, И кълнеха се в онези които не са богове: Когато ги наситих, тогаз прелюбодействуваха, И на купове отиваха в домовете на блудниците.
8. Те са като хранени коне заран: Всеки ръжи подир жената на ближния си.
9. Няма ли да направя за това посещение? говори Господ; И душата ми не ще ли отмъсти против такъв народ?
10. Качете се на стените му и съсипвайте; Но не правете съвършено изтребление: Махнете забралата му, Защото не са Господни.
11. Защото Израилевът дом и Юдинът дом Докараха се много невярно към мене, говори Господ.
12. Отрекоха се от Господа, И рекоха: Не е той; И няма да дойде зло на нас; Нито ще видим нож или глад;
13. И пророците са вятър, И слово Господне няма в тях: На тях ще се сбъде така.
14. За то така говори Господ Бог на Силите: Понеже говорите тази дума, Ето, аз ще направя моите слова в устата ти огън, И тези люде дърва, и ще ги пояде.
15. Ето, аз ще доведа върх вас народ от далеч, Доме Израилев, говори Господ: Народ силен е той, народ старовременен, Народ на който не знаеш езика, Нито разумяваш що говорят.
16. Тулът им е като отворен гроб: Всичките са юнаци.
17. И ще пояждат жетвата ти и хляба ти, Който синовете ти и дъщерите ти щяха да ядат: Ще пояждат стадата ти и говедата ти: Ще пояждат лозята ти и смоковниците ти: Ще съсипят с меч укрепените ти градове На които ти се надееш.
18. Но, и в онези дни, говори Господ, Не ща да направя съвършено изтребление у вас.
19. И когато речете: Защо направи Господ Бог наш всичко това нам? Тогаз ще им речеш: Както ме оставихте Та слугувахте на чужди богове в земята ваша, Така ще бъдете слуги на чужденци в земя не ваша.