17. И ще пояждат жетвата ти и хляба ти, Който синовете ти и дъщерите ти щяха да ядат: Ще пояждат стадата ти и говедата ти: Ще пояждат лозята ти и смоковниците ти: Ще съсипят с меч укрепените ти градове На които ти се надееш.
18. Но, и в онези дни, говори Господ, Не ща да направя съвършено изтребление у вас.
19. И когато речете: Защо направи Господ Бог наш всичко това нам? Тогаз ще им речеш: Както ме оставихте Та слугувахте на чужди богове в земята ваша, Така ще бъдете слуги на чужденци в земя не ваша.
20. Възвестете това на Якововия дом, И прогласете го в Юда, и кажете:
21. чуйте сега това, люде глупави и неразумни, Които очи имате и не видите, Уши имате и не чуете.
22. Не ще ли се убоите от мене? говори Господ: Не ще ли треперите пред мене Който турих пясъка предел на морето с вечна заповед, И няма да го премине, И смущават се вълните му, но няма да се преукрепят, И шумят, но няма да го преминат?
23. Но тези люде имат сърдце крамолно и непокорно; Отстъпиха и отидоха.
24. И не рекоха в сърдцето си: Да се боим сега от Господа Бога нашего Който дава ранния и късния дъжд във времето му, Съхранява за нас определените седмици на жетвата.
25. Беззаконията ви отбиха тези неща, И греховете ви лишиха ви от доброто.
26. Защото се намериха между людете ми нечестиви: Причакват както ловец който се слага; Полагат сети, хващат человеци.