25. Погледнах, и, ето, нямаше человек, И всичките небесни птица бяха побягнали.
26. Погледнах, и, ето, плодоносната страна пуста, И всичките й градове съсипани От лицето на Господа, От неговата пламенна ярост.
27. Защото така говори Господ: Всичката земя ще е пуста; Но съвършено изтребление не ща да направя.
28. За то земята ще сетува, И небесата горе ще се помрачат; Защото аз говорих, аз намислих, И не ще да се разкая нито ще се върна от това.
29. От метежа на конниците и на стрелците Всичкий град ще побегне: Ще отидат в гъстаците, И ще възлязат по скалите: Всеки град ще бъде оставен, И не ще да има человек да живее в тях.
30. И ти запустяла, какво ще направиш? Ако се облечеш и с червено, Ако се украсиш и със златни украшения, Ако и премного стивие да теглиш на очите си, Напраздно ще се украсиш: Любовниците ти ще те презрят, ще търсят живота ти.
31. Защото чух глас като на жена кога ражда, Болезни като на онази която първ път ражда, Глас на Сионовата дъщеря Която въздиша, простира ръцете си, И казва: Горко ми сега! Защото душата ми чезне поради убийците.