23. Погледнах на земята, и ето, неустроена и пуста, - На небесата, и нямаше светлината им.
24. Погледнах горите, и, ето, трепереха, И всичките хълмове се тресяха.
25. Погледнах, и, ето, нямаше человек, И всичките небесни птица бяха побягнали.
26. Погледнах, и, ето, плодоносната страна пуста, И всичките й градове съсипани От лицето на Господа, От неговата пламенна ярост.
27. Защото така говори Господ: Всичката земя ще е пуста; Но съвършено изтребление не ща да направя.
28. За то земята ще сетува, И небесата горе ще се помрачат; Защото аз говорих, аз намислих, И не ще да се разкая нито ще се върна от това.
29. От метежа на конниците и на стрелците Всичкий град ще побегне: Ще отидат в гъстаците, И ще възлязат по скалите: Всеки град ще бъде оставен, И не ще да има человек да живее в тях.
30. И ти запустяла, какво ще направиш? Ако се облечеш и с червено, Ако се украсиш и със златни украшения, Ако и премного стивие да теглиш на очите си, Напраздно ще се украсиш: Любовниците ти ще те презрят, ще търсят живота ти.