15. Защото глас от Дан известява И прогласява скърб от гората Ефрем.
16. Обадете това на народите: Ето, прогласете против Ерусалим че обсадители идат от далечна земя, И издават вика си против Юдините градове.
17. Като стражи на полето се наредиха против него изоколо, Защото се възбунтува против мене, говори Господ.
18. Твоето поведение и твоите деяния ти причиниха това: Това е твоето зло: ей, горко е, ей, стигна до сърдцето ти.
19. Утробата ми, утробата ми! Боли ме в дълбините на сърдцето ми: Сърдцето ми се смущава в мене: не мога да мълча, Защото си чула, душо моя, глас от тръба, Възклицание на бой.
20. Погибел върх погибел се прогласява; Защото всичката земя се опустошава: Внезапно шатрите ми запустяха, И опоните ми в една минута.
21. До кога ще гледам хоругва, Ще слушам глас от тръба?
22. Защото моите люде са безумни, Не ме познават: Глупави синове са, И нямат разум; Мъдри са да правят зло, Но да правят добро не умеят.
23. Погледнах на земята, и ето, неустроена и пуста, - На небесата, и нямаше светлината им.
24. Погледнах горите, и, ето, трепереха, И всичките хълмове се тресяха.
25. Погледнах, и, ето, нямаше человек, И всичките небесни птица бяха побягнали.
26. Погледнах, и, ето, плодоносната страна пуста, И всичките й градове съсипани От лицето на Господа, От неговата пламенна ярост.