10. Тогаз рекох: О Господи Иеова! Наистина ти съвсем си излъгал тези люде и Ерусалим Като си казал: Мир ще имате; А ножът е достигнал до душата.
11. В онова време ще рекат на тези люде и на Ерусалим: Зноен вятър от хълмовете на пустинята Духа към дъщерята на людете ми, Не да отвее, нито да очисти.
12. От тях силен вятър ще дойде за мене; А аз сега ще произнеса съдби на тях.
13. Ето, като облак ще възлезе, И колесниците му като вихрушка: Конете му са по-леки от орлите. Горко ни! защото сме разорени.
14. Ерусалиме, омий сърдцето си от зло За да се избавиш: До кога ще пребъдват в тебе лошите помисли?
15. Защото глас от Дан известява И прогласява скърб от гората Ефрем.
16. Обадете това на народите: Ето, прогласете против Ерусалим че обсадители идат от далечна земя, И издават вика си против Юдините градове.
17. Като стражи на полето се наредиха против него изоколо, Защото се възбунтува против мене, говори Господ.
18. Твоето поведение и твоите деяния ти причиниха това: Това е твоето зло: ей, горко е, ей, стигна до сърдцето ти.
19. Утробата ми, утробата ми! Боли ме в дълбините на сърдцето ми: Сърдцето ми се смущава в мене: не мога да мълча, Защото си чула, душо моя, глас от тръба, Възклицание на бой.
20. Погибел върх погибел се прогласява; Защото всичката земя се опустошава: Внезапно шатрите ми запустяха, И опоните ми в една минута.