6. Защото ще дойде ден В който стражите върху гората Ефрем ще викат: Станете и да възлезем в Сион При Господа Бога нашего.
7. Защото така говори Господ: Пейте с радост за Якова, И възкликнете за главата на народите: Прогласете, похвалете, и речете: Спаси, Господи, людете си, остатъка на Израиля.
8. Ето, аз ще ги доведа от земята на север, И ще ги събера от краищата на земята, И с тях сляп, и хром, Непраздна, и раждаща купно: Големо събрание ще се върне тук.
9. С плач ще дойдат, И с моления ще ги доведа: Ще ги водя край водни реки през прав път В който няма да се спънат; Защото съм отец на Израиля, И Ефрем и първородний мой.
10. Слушайте, народи, словото Господне, И възвестете в далечните острови и речете: Който разпръсна Израиля, той ще го събере, И ще го упази както пастирят стадото си.
11. Защото Господ изкупи Якова, И го избави от ръката на по-силния му.
12. И ще дойдат, и ще пеят върху височината на Сион, И ще се стекат към благостите Господни, Към житото, и виното, и елея, И към рожбите на овците и на говедата. И душата им ще бъде като градина напояваема, И няма да изнемощеят вече.
13. Тогаз ще се зарадва девицата в лика, И младите и старите купно; И ще обърна сетуванието им в радост, И ще ги утеша, и ще ги развеселя подир скърбта им.
14. И ще наситя душата на свещениците с тлъстина; И людете ми ще се наситят с благостите ми, говори Господ.
15. Така говори Господ: Глас се чу в Рама, Ридание и горко плакане: Рахил оплакваше чадата си, И не рачеше да се утеши за чадата си, защото ги няма.
16. Така говори Господ: Спри гласа си от плач И очите си от сълзи; Защото делото ти ще се възмъзди, говори Господ, И ще се върнат от земята на неприятеля.
17. И има надежда в сетнините ти, говори Господ, И чадата ти ще се върнат в пределите си.
18. чух наистина Ефрема да говори с плач: Наказал си ме, И се наказах като неучен юнец: Върни ме, и ще се върна; Защото ти си Господ Бог мой.
19. Наистина откак се върнах разкаях се, И откак се научих ударих се по бедрото: Засрамих се, още и постидих се, Защото носих укора на младостта си.
20. Ефрем драг ли е мене син? Мило ли е дете? Защото колкото говоря за него, Все още го помня; За то се смущава утробата ми за него: Наистина ще се умилостивя за него, говори Господ.
21. Възправи си белези, Направи си високи грамади, Тури сърдцето си в друма, В пътя през който си ходила: Върни се, дево Израилева, Върни се към тези твои градове.