19. Наистина откак се върнах разкаях се, И откак се научих ударих се по бедрото: Засрамих се, още и постидих се, Защото носих укора на младостта си.
20. Ефрем драг ли е мене син? Мило ли е дете? Защото колкото говоря за него, Все още го помня; За то се смущава утробата ми за него: Наистина ще се умилостивя за него, говори Господ.
21. Възправи си белези, Направи си високи грамади, Тури сърдцето си в друма, В пътя през който си ходила: Върни се, дево Израилева, Върни се към тези твои градове.
22. До кога ще забикаляш, дъщи отстъпнице? Защото Господ направи ново нещо на земята: Жена ще окружи мъж.
23. Така говори Господ Саваот, Бог Израилев: За напред ще говорят тази дума в земята на Юда И в градовете му, когато върна пленението им: Господ да те благослови, селение на правда, горо на светиня!
24. И ще обитават в Юда и във всичките му градове купно Земледелците и тези които излизат със стадо.
25. Защото наситих разслабена душа, И напълних всяка изнемощяла душа.