19. Но аз думах: Как да те наредя между чадата, И да ти дам земя желаема, Славно наследие на силите на народите? И рекох: Ти ще ме назовеш: Отче мой, И няма да се отвърнеш от вслед мене.
20. Наистина както става жена невярна на мъжа си, Така вие станахте мене неверни, Доме Израилев, говори Господ.
21. По хълмовете глас се чу, Плач и моления на Израилевите синове; Защото развратиха пътя си, Забравиха Господа Бога своего.
22. Върнете се, синове отстъпници, И ще изцеля отстъпленията ви. Ето, ние идем към тебе; Защото ти си Господ Бог наш.
23. Наистина праздна е надеждата от хълмовете И от множеството на горите: Само в Господа Бога нашего е спасението Израилево.
24. Защото срамотата пояде труда на отците ни от младостта ви, - Стадата им и чредите им, Синовете им и дъщерите им.
25. В посрамлението си лежим, И безчестието ни покрива ни; Защото съгрешихме Господу Богу нашему, Ние и отците ни, От младостта си дори до този ден, И не послушахме гласа на Господа Бога нашего.