Старият Завет

Новият Завет

Еремия 2:11-23 Цариградски (BG1871)

11. Променил ли е народ боговете си, ако и да не са богове? Моите обаче люде промениха Славата си за непотребното.

12. Ужасете се, небеса, в това, Настръхнете, смутете се премного, говори Господ.

13. Защото две злини направиха моите люде: Оставиха мене, източника на живата вода, И си изкопаха ровове, ровове разпукнати, Които не могат да държат вода.

14. Да ли е раб Израил? или домочадец? Защо стана плен?

15. Млади лъвове рикаха против него, издадоха гласа си, И направиха земята му пуста: Градовете му са изпогорени и ненаселени.

16. Синовете още на Мемфис и на Тафнес Строшиха върха на главата ти.

17. Не докара ли това ти сам на себе си, Защото си оставил Господа Бога твоего Когато те водеше в пътя?

18. И сега що имаш ти с Египетския път, Да пиеш водата на Сиор? Или що имаш с Асирийския път, Да пиеш водата на реката?

19. Нечестието ти ще те накаже, И престъпленията ти ще те обличат. Познай прочее и виж че е зло и горко това Дето си оставил Господа Бога твоего, И няма моя страх в тебе, Говори Господ Иеова Саваот.

20. Понеже отдавна строших хомота ти, Разкъсах връзките ти; И ти рече: Не ща да бъда вече престъпница, Когато на всеки висок хълм И под всяко зелено дърво Лягала си блудница.

21. Но аз те насадих лоза избрана, Семе съвсем истинно; А ти как ми си се променила в похабени пръчки на чужда лоза?

22. За то ако и да се омиеш с нитро И да употребиш много сапун, Беззаконието ти пред мене остава си петно, Говори Господ Иеова.

23. Как можеш да речеш: Не се оскверних, Не ходих подир Ваалимите? Виж пътя си в дола, Познай що си сторила, Бърза камило що припкаш по кривите пътища.

Прочетете пълната глава Еремия 2