1. И слово Господне биде към мене и рече:
2. Иди та възгласи в ушите на дъщерята на Ерусалим и речи: Така говори Господ: Помня заради тебе Милеенето ти когато беше млада, Любовта ти когато беше невеста, Когато ме следваше в пустинята, В ненасеяна земя.
3. Израил беше свет Господу Начатък на рожбите му: Всичките които го пояждаха бяха повинни: Зло би ги постигнало, говори Господ.
4. чуйте словото Господне, доме Яковов, И всички родове на Израилевия дом:
5. Така говори Господ: Каква неправда намериха в мене отците ви Та се отдалечиха от мене, И ходиха вслед суетата, и се осуетиха?
6. И не рекоха: Де е Господ Който ни възведе от Египетската земя, Който ни води през пустинята, През място на пустота и на пропасти, През място на безводие и на смъртна сенка, През място по което не е минал человек И дето человек не се е населил?
7. И въведох ви в плодоносно място За да ядете плодовете му и благото му; И като влязохте осквернихте земята ми, И направихте мерзост наследието ми.
8. Свещениците не рекоха: Де е Господ? И законоведците не ме познаха; И пастирите станаха престъпници против мене; И пророците пророчествуваха чрез Ваала, И ходиха подир непотребното.
9. За това аз ще се съдя още с вас, говори Господ, И със синовете на синовете ви ще се съдя.
10. Защото минете в Китимските острови та вижте; И проводете в Кидар та разгледайте прилежно, И вижте, има ли да е станало нещо таквоз, -
11. Променил ли е народ боговете си, ако и да не са богове? Моите обаче люде промениха Славата си за непотребното.
12. Ужасете се, небеса, в това, Настръхнете, смутете се премного, говори Господ.
13. Защото две злини направиха моите люде: Оставиха мене, източника на живата вода, И си изкопаха ровове, ровове разпукнати, Които не могат да държат вода.
14. Да ли е раб Израил? или домочадец? Защо стана плен?
15. Млади лъвове рикаха против него, издадоха гласа си, И направиха земята му пуста: Градовете му са изпогорени и ненаселени.
16. Синовете още на Мемфис и на Тафнес Строшиха върха на главата ти.