9. Защо да си като человек прехласнат, Като крепък който не може да избави? Но ти, Господи, всред нас си. И името ти се нарече върху нас: не ни оставяй.
10. Така говори Господ на този народ: Понеже възлюбиха да се скитат, И не удържаха нозете си, За то Господ не благоволи в тях: Сега ще си напомни беззаконието им, И ще посети греховете им.
11. И рече ми Господ: Не се моли за тези люде за добро.
12. И ако постят, не ще послушам викането им; И ако принесат всесъжения и приношения, Не ще благоволя в тях, Но ще ги уморя с нож и с глад и с мор.
13. И рекох: О Господи Иеова! Ето, пророците говорят тям: Няма да видите нож, нито ще има глад у вас, Но ще ви дам мир безопасен на това място.
14. И рече ми Господ: Лъжливо пророчествуват пророците в името ми: Аз не съм ги проводил, нито им съм заповядал, Нито им съм говорил: Те пророчествуват вам лъжливо видение и прорицание, И суета, и прелъщението на сърдцето си.
15. За то така говори Господ За пророците които пророчествуват в името ми Когато аз не съм ги проводил, Но те казват: Нож и глад не ще има на това място: С нож и с глад ще бъдат изтребени онези пророци;
16. А людете на които те пророчествуват Ще бъдат изхвърлени по улиците на Ерусалим От глад и нож; И не ще има кой да ги заравя, Тях, жените им, и синовете им, и дъщерите им; И ще излея върх тях злото им.
17. За то ще им кажеш това слово: Нека проливат очите ми сълзи нощя и деня, И нека не престанат; Защото девицата, дъщерята на людете ми, Съкруши се с голямо съкрушение, с рана много лоша.