1. Словото Господне което биде към Иеремия за бездъждието.
2. Юда ридае, и портите му са изнемощели: Седят наземи чернооблечени; И възлезе викът на Ерусалим.
3. И големците му проводиха малките си за вода: Отидоха при кладенците, и не намериха вода, Върнаха се с праздните си съсъди: Посрамиха се и се постидиха, и покриха главите си.
4. Понеже земята се разпукна Защото нямаше дъжд на земята: Земледелците се посрамиха, Покриха главите си.
5. И кошутата още роди на полето, И остави рожбата си понеже нямаше трева.
6. И дивите осли застанаха по високите места: Смъркаха въздуха като чакали: Очите им повенаха понеже нямаше трева.
7. Господи, беззаконията ни ако и да засвидетелствуват против нас, Ти направи заради името си; Защото отстъпленията ни се умножиха: На тебе съгрешихме.
8. Надеждо на Израиля, Спасителю негов в скърбно време, Защо да си като пришлец на таз земя, И като пътник що свраща да пренощува?
9. Защо да си като человек прехласнат, Като крепък който не може да избави? Но ти, Господи, всред нас си. И името ти се нарече върху нас: не ни оставяй.
10. Така говори Господ на този народ: Понеже възлюбиха да се скитат, И не удържаха нозете си, За то Господ не благоволи в тях: Сега ще си напомни беззаконието им, И ще посети греховете им.
11. И рече ми Господ: Не се моли за тези люде за добро.
12. И ако постят, не ще послушам викането им; И ако принесат всесъжения и приношения, Не ще благоволя в тях, Но ще ги уморя с нож и с глад и с мор.
13. И рекох: О Господи Иеова! Ето, пророците говорят тям: Няма да видите нож, нито ще има глад у вас, Но ще ви дам мир безопасен на това място.