20. Дигни очите си та виж идещите от север: Де е стадото което ти се даде, - хубавите твои овци?
21. Що ще речеш когато те посети? Защото ти си ги научил да началствуват над тебе като князове: Не ще ли те хванат болезни както жена кога ражда?
22. И ако речеш в сърдцето си: Защо се случи това на мене? Поради множеството на беззаконието ти подигнаха се полите ти, Насилно се заголиха петите ти.
23. Може ли Етиопянин да промени кожата си, или рис пъстротите си? Тогаз можете да направите добро и вие които сте научили зло.
24. За това ще ги разпръсна като плява Която се носи от вятъра на пустинята.
25. Това е от мене твоето жребие, преброений ти дял, говори Господ: Защото си ме забравил и си уповавал на лъжа,
26. За то и аз ще дигна полите ти на лицето ти, Та ще се яви срамът ти.
27. Видях прелюбодействата ти и ржанията ти, Безсрамството на блуда ти, Твоите мерзости по хълмовете и по полетата. Горко ти, Ерусалиме! Няма ли да се очистиш? до кога още?