1. Праведен си, Господи, когато се съдя с тебе; Но да се разговоря с тебе за съдбите ти: Защо пътят на нечестивите успява? Защо благоденствуват всички които се обхождат невярно?
2. Насадил си ги, даже и се закорениха: Растат, даже и плодоносят. Ти си близу при устата им И далеч от вътрешностите им.
3. Но ти, Господи, ме познаваш: Видел си ме, и опитал си сърдцето ми пред тебе. Завлечи ги като овци на клане, И приготви ги за деня на заклаването.
4. До кога ще сетува земята И тревата на всяко поле ще съхне Поради злината на живеещите по нея? Загинаха скотовете и птиците, Защото рекоха: Няма да види сетнините ни.
5. Ако се затечеш с пешците и те направят да изнемощееш, Тогаз как ще се надваряш с конете? И уповаваш ти в земята на мира, Но какво ще направиш във възгордяването на Иордан?
6. Защото и братята ти и домът на отца ти, И те се обходиха неверно към тебе; Ей, те викнаха след тебе велегласно Не ги вярвай ако би ти говорили и с добро.
7. Напуснах дома си, Оставих наследието си, Дадох любезната на душата си в ръцете на неприятелите й.
8. Наследието ми стана за мене като лъв в дъбрава Изпроводи гласа си против мене; За това го възненавидях.
9. Наследието ми за мене е пъстра птица, Птиците наоколо са против него. Елате, съберете се, всички полски зверове, Елате да го поядете.